Личен опит: Как избегнах войната между децата

Момичетата и момчетата растат и се развиват по различен начин – това не е новост за никого. В случая, когато девойката от двойката близнаци има по-буен характер, цялото спокойствие изчезва заради бойните им действия. Моите деца са еднакво инатливи, устати, енергични и своенравни. Въпреки това успяхме да избегнем истински войни, ето как:

Личната свобода
„Заедно ни е тясно, по отделно – скучно“: лично пространство трябва да има всеки, а границите на личната свобода да бъдат ясно обозначени. Към това децата най-лесно се научават от малки – ти имаш твои лични играчки и вещи, които съвсем не си длъжен да споделяш. Независимо от пола си и възрастта. Но ако ти хареса чужда играчка или вещ, не можеш да се обиждаш, че ти отказват да ти я дадат – това дете също има граници на свободата си.

Джендърни стереотипи
Мисля, че те не работят. Моето почти съвсем пораснало момиче напълно може физически да се защитава или да се сборичка с брат си или някое друго момче, но трябва да знае, че така трябва да постъпва докрай. Не би следвало да се биеш с който и да е, както и по принцип е добре да избягваш конфликтите, но ако си заела бойна стойка – тогата бъди готова и не се крий зад завесата "ама, аз съм момиче“.

Също се отнася за играчките, личните вещи или дрехите, домашните задължения: не мисля, че куклите са само за момичета, а количките – за момчета, че момичето не може да забие един пирон или да изхвърли боклука. Има домашни задължения, които се разделят по равно и всички се чувстват добре от този факт. Ако проявяват интерес към нещо, не ги ограничавам. Дъщерите ми например имат рокли, но обожават да носят джинси и да се подстригват късо, но здраве да е. Ако не налагате "принцеските стереотипи" на битово ниво, няма да ви се налага често да сваляте короната от "звездната" глава и това е прекрасно.

Ако децата ми се клюкарят едно друго, не коментирам нито едното, защото всяка истина има две страни и всяко от децата в конфликта мисли себе си за право. В подобен случай те доста бързо се научават да регулират конфликтите самостоятелно или да изразят пред мен недоволството си спокойно и аргументирано: тогава беседваме тримата или тет-а-тет. 

Час с мама за всеки по отделно
Той е нужен на детето на колкото и да е години. Ако то се чувства обичано, няма нужда да прави идиотски номера, да привлича вниманието към себе си с хулиганство или капризи (а понякога и с психосоматика). Това работи еднакво добре и с момичета, и с момчета: те много добре знаят, че има време, когато играем или разговаряме заедно, и друго – когато всеки един от тях ще може да разполага с моето внимание напълно и безрезервно.

Същото се отнася и за каквито и да било комбинации между децата (ако са ви повече от две) – не са длъжни непрекъснато всичко да обясняват, между тях може да има тайни, които да не споделят с никого.

Разбира се, и моите деца се карат, но доста бързо се разбират и помиряват – в нашето семейство не е прието да се цупим часове наред или да премълчаваме, ако сме обидени. Правилото „не ти харесва – тогава кажи направо“ работи и при момичетата, и при момчетата на всяка възраст. Възможно е това да не са най-удобните и послушни деца на света, но, струва ми се, израстват като напълно здрави (във всеки смисъл) хора, които умеят и искат да се научат да работят над взаимоотношенията си – а това е най-важното.

Текст: Ксана Файрклоуг Файрклоуг/detstrana.ru, превод: Надя Горанова